ГП на Русия след:
Последно състезание: Сингапур

1976 г. – най-невероятният сезон на всички времена

31.08.2013 Джеймс ХънтНики ЛаудаРегацони и ЛаудаКлей РегацониНики ЛаудаДжеймс ХънтЛауда и ФоргиериДжеймс ХънтЛауда и АндретиДжеймс ХънтХънт и ЛаудаХънт, Лауда и Петерсонстартът на Фуджи през 1976 г.

Невероятен талант, неистово желание за победа, битка до последния завой на последната обиколка – двубоят между Джеймс Хънт и Ники Лауда през 1976 г. отдавна се е превърнал в легенда от историята на Формула 1, но след броени дни ще бъде пресъздаден и на големия екран.

Режисьорът Рон Хауард вече получи безброй положителни отзиви и откровен възторг за филма си „С пълна газ“ („Rush“). Преди да видим лентата обаче, ще се върнем още веднъж към тази невероятна година, която – както самият Хауард отбелязва – се развива като холивудски сценарий.

Материалът, който публикуваме в рубриката ни „Златни страници“, първоначално излиза в списание ClubF1, брой 41 от 2003 г.

 

Преди малко повече от месец с гръм и трясък Ники Лауда бе освободен от поста си на шеф в тима на Ягуар. Австриецът обаче съвсем не изглежда разстроен, обясни, че засега няма да работи с друг тим и вероятно ще остане консултант на телевизионния канал RTL. Прибра си обезщетението от 3,5 млн. долара и каза, че това уволнение в никакъв случай не може да бъде сред най-тежките моменти в живота му. Трикратният световен шампион наистина е преживял къде-къде по-ужасяващи неща. Един от най-кошмарните му сезони безспорно е 1976 г. Тогава австриецът е фаворит за титлата, но не само я губи, но и се разминава на косъм със смъртта.

Сезон 1976 г. е може би най-необикновеният сезон в цялата история на Формула 1 и в този брой, водени от разсъжденията на Ники Лауда, решихме да Ви разкажем за него, защото наистина всичко днес звучи невероятно. Изходът на битката се решава едва в последните обиколки на последния старт за годината, в които Лауда е победен.

 

В началото на 1976 г. две са най-важните събития в малкия свят на F1. През ноември 1975 г. става известно, че звездата Емерсон Фитипалди напуска топтима на Макларън и отива в суперскромния Копършугър. Този отбор тогава е финансиран от богати бразилски компании, занимаващи се със захарна тръстика и производството на захар. До момента на пристигането на Емерсон водещ пилот в екипа, който се създава година по-рано, е брат му Уилсън. Той е и мениджър на отбора. Впоследствие става ясно, че болидите са с толкова лошо качество, че дори двукратният световен шампион Емерсон не е в състояние да промени представянето на екипа.

Горе-долу по същото време лорд Александър Хескет оттегля частния си отбор от Формула 1, тъй като намира цената по поддържането му вече твърде висока за възможностите си.

Това оставя без работа Джеймс Хънт, който кара колите на Хескет от 1973 до 1975 г. Тогавашният шеф на Брабам Бърни Екълстоун предлага на младия и безспорно талантлив англичанин място в екипа си. Подобно предложение идва от страна на Колин Чапман и Лотус.

Най-сериозни обаче се оказват в Макларън. Шефът на отбора Теди Майер сключва договор с Джеймс и намира заместник на Фитипалди. Всъщност Хънт води разговори с Макларън още от началото на септември 1975 г. и не крие, че се възхищава на отбора. Джеймс е крайно необикновена личност, дори за света на F1, където в онези години е пълно с ексцентрици. Той е син на английски финансист. Като юноша учи в училището, където е завършил Уинстън Чърчил. Родителите му, естествено, нямат никакво намерение синът им да става автомобилен състезател. Силният характер на Джеймс обаче се налага и той стига до върха на моторните спортове – Формула 1. Но едва след като неговият откривател и приятел Лорд Хескет напуска, Хънт попада в истински професионален тим. Автомобилите на Хескет, както и всички резервни части за тях, преминават в ръцете на Франк Уилямс. Сформиран е нов отбор, който взима за име фамилията на основателя си. Конструкторът на Хескет Харви Посълтуейт също се присъединява към Франк и екипа му, но Хънт вече е част от Макларън.

Екипът на Лотус също се променя значително за новия сезон. Пилоти там са Рони Петерсон и Марио Андрети. След бразилската Гран при обаче русият швед се разделя с Колин Чапман. Неговото място е заето преди състезанието в Южна Африка от друг швед – пилотът от Формула 3 Гунар Нилсон. Тогавашният модел Лотус 77 е променен, като му е монтирано конвенционално окачване. Все още обаче автомобилът не се представя на очакваното от създателите му ниво.

В началото на 1976 г. се появява и нов отбор – Лижие-Житан. Появата на Ги Лижие в Гран при става възможна благодарение на тристранно споразумение, сключено още през декември 1974 г. между СЕЙТА (френският цигарен концерн), Матра Отомобил и самият Ги Лижие. Базата на екипа е в Абрест. Там постъпват доста от техниците и механиците на бившия тим Матра Спорт. Първият болид на новия отбор се казва JS5 (инициалите са взети от името на приятеля на Ги Лижие Джо Шлесер).

Един от най-интересните автомобили за новия сезон 1976 г. пък е прочутият Тирел Р34, който е с 6 колела – четири от тях са управляващи. Р34 в случая означава номера на проекта на конструктора Дерек Гарднър. Прототипът на това техническо чудо е показан за първи път през септември 1975 г. Той предизвиква истинска сензация, макар че някои хора го смятат за шега. Автомобилът обаче наистина се появява на пистата, като за първи път се състезава в Гран при на Испания.

Шампионите от предишната година Ферари също са на ниво през 1976 г. Ники Лауда нарича модела 312Т шедьовър. Това е един от върховете в кариерата на конструктора Мауро Форгиери. Моделът Т2 (появил се за първи път също в Испания), който замества 312Т, се явява както негова еволюция, така и нов автомобил. Т2 се различава от предшественика си основно по намаляването на задницата с 12 см, ново разположение на водните и маслените радиатори и някои промени по шасито, които са продиктувани основно от наложените промени в правилата, въведени от Международната спортна комисия. Целта на промените е да се намали рязката ескалация на представянето и на скоростта, за да се подобри нивото на сигурност. Те се въвеждат от Гран при на Испания.

Нормите са изброени в десет точки. Основните от тях са намаляването широчината на задното крило от 100 на 80 см, намаляване ширината на автомобила до 215 см и на височината на 80 см. Това означава на практика забрана на големите тръби за въздух към моторите над главата на пилота и така мощността им се ограничава. Тези размери се взимат от най-ниската точка на основната равнина, формирана от пода. При Т2 “комините” са заместени от тръби около кокпита на пилота. Голямата новост в този модел обаче е въвеждането на задно окачване тип Де Дион. Принципът му на действие е следният: монтиране на задните колела върху обща тръбна ос с огъната форма. Целта на инженерите е да поддържат перпендикулярно колелата спрямо земята. Това позволява използването на по-тесни задни гуми и се подобрява скоростта. Това спомага също така за решаването и на друг проблем – този, че автомобилите с двигателя V8 на Форд използват по-малко количество гориво при потегляне. Това окачване обаче никога не се използва в състезания. По онова време Лука ди Монтедземоло е преместен на нова длъжност в концерна Фиат. До този момент той взима дейно участие в развитието на Скудерията като спортен директор. След новото му назначение този пост се заема от Даниеле Аудето, бивш спортен директор на рали отбора на Ланча.

Всички тимове през 1976 г. карат с гуми на Гудиър. Това обаче като че ли не води до прогрес в производството на “черното злато” за Формула 1, тъй като изследователската работа и развитието замират. Гумите са доста твърди, което пък не позволява на състезателите да правят бързи обиколки, сравними с предишни постижения.

Именно това причинява някои проблеми на Ферари. От Скудерията се оплакват, тъй като голяма част от теглото на колата е концентрирано върху предната ос. Това означава, че на задните гуми им е необходимо по-дълго време, за да достигнат оптимална работна температура. Всъщност Ферари е болидът с най-висок процент тегло, разпределено отпред – 36,5% – от всички болиди през 1976 г. При Макларън тази стойност е 35,4%, при Лотус – 34,5%.

Първото състезание – Гран при на Аржентина – е анулирано поради политически и икономически причини. Затова началото на шампионата е дадено в Бразилия. Въпреки някои затруднения, тимът Стенли-БРМ е с Йън Ашли. Уилямс пък си осигуряват услугите на Джаки Икс и италианеца Ренцо Зорзи, победител от Гран при на Монако във F3 от предишния сезон. Освен това отборът има и нов главен спонсор – Валтер Волф, канадец от австрийски произход, натрупал състояние от добив на петрол в морето. Американецът Роджър Пенске, който по онова време участва във Формула 1 излиза с новия си автомобил РС3 с пилот Джон Уотсън. Емерсон Фитипалди е на волана на също новия Копършугър FD04. Тимовете Инсайн, Парнели и Съртис обаче имат финансови проблеми.

Макларън модел М23 започва четвъртия си състезателен сезон през 1976 г. Колата още е бърза, а на волана е Джеймс Хънт.

М23 претърпява няколко промени – по окачването, по шасито, намаляване на теглото с около 15-ина килограма и монтиране на нова, шестстепенна скоростна кутия – дело на новозеландеца Алистър Колдуел и компанията Хюланд.

Този първи за годината старт е спечелен от Ники Лауда.

Австриецът става пръв, след като успява да избегне ужасна катастрофа на Жарие, който 7 тура преди края се подхлъзва на масло (изтекло от колата на Хънт) и се преобръща, удряйки се в предпазна бариера. Нито един Лотус не завършва. Уморен от проблемите там, Петерсон се връща при Марч.

До Гран при на Швеция, която е седмото състезание за сезона, Ферари доказва превъзходството си по недвусмислен начин. Скудерията печели 6 победи – пет на Лауда и една на съотборника му Регацони. Единствено Хънт ги конкурира с успеха си от четвъртия кръг в Испания и добрите си класирания в останалите надпревари. Едно от може би най-интересните състезания тогава е първата от двете Гран при на САЩ – трети кръг, който се провежда в Лонг Бийч. Ферари печелят двойна победа. Трасето обаче подлага на страхотно изпитание спирачките и трансмисиите, поради което подреждането зад тях е доста интересно. Френските пилоти реализират страхотен удар. Патрик Депайе става трети, Лафит е четвърти (донася първите точки на младия отбор на Лижие). Жарие пък е седми, извършвайки истинско геройство. Той успява да финишира, след като в края на надпреварата му отказват втора, трета и четвърта скорост.

При следващото състезание – на Харама в Испания – влизат в сила новите правила. Този път Хънт не оставя никакъв шанс на Лауда, който е принуден да се задоволи с второто място. Австриецът обаче има допълнителна причина да се чувства дискомфортно.

При строежа на новата му къща в Хоф (близо до Залцбург) той претърпява инцидент с трактор, при който получава контузии на две ребра. Ники решава да се състезава единствено с помощта на физиотерапевт. В противен случай, при конвенционално третиране на фрактурите, той би бил принуден да излезе от активна спортна дейност за шест седмици, докато се възстанови.

След края на испанската надпревара обаче Хънт е дисквалифициран. Причината е, че ширината на неговия Макларън е с 16 милиметра повече от максималните 2150 мм. При това положение Лауда, Нилсон, Ройтеман, Еймън, Паче и Икс се преместват с по едно място и се променя разпределението на точките.

Скандалът е грандиозен, от Макларън контрират решението на комисарите, че колата им е напълно редовна, че разстоянието между задните колела е легално и било вече одобрено от ФИА, но по-широките бордове на гумите в това състезание са причина за проблема. На пистата обаче решението е взето в полза на Лауда.

В Белгия в средата на май Ферари окупира първата редица след квалификацията. Истинският спектакъл обаче е дело на стартиращия от трета линия Лафит. В началото на надпреварата той се движи четвърти, става пети заради лек сблъсък с Хънт, но накрая завършва трети благодарение отпадането на Депайе. Хънт пък е предаден от скоростната си кутия.

В Монако Лауда печели шестата победа за Ферари от началото на сезона, водейки от началото до края. Втори и трети са съответно Шектър и Депайе с шестколесните Тирел-и. Петерсон и Регацони пък отпадат, след като и двамата се подхлъзват и катастрофират заради масло, изтекло от повредилия се двигател на Хънт.

Лауда е лидер с двойно повече точки от всички останали.

В средата на юни Формула 1 пристига на Андерсторп в Швеция. Именно там хегемонията на Ферари се пропуква за втори път. Шектър печели и полпозишъна, и надпреварата. Втори е съотборникът му Депайе, а Лауда – едва трети. Той обаче за 17-ти пореден път завършва състезание и за 16-ти път печели точки. Изненадата в Швеция е Марио Андрети, който отново се е завърнал в тима. Американецът води в продъжение на 45 от 72-та тура, но двигателят на неговия Лотус 77 не издържа на напрежението.

На Пол Рикар в началото на юли Ферари за първи път показва някаква слабост. Лауда започва уикенда за Гран при на Франция устремно, доминира в тренировките и е с около секунда по-бърз от съперниците. Моторът му обаче се поврежда в осмата обиколка. Същият проблем сполетява и другото 312Т с Регацони. Победата печели Хънт. Джеймс окупира лидерството след отпадането на Лауда и не го изпуска до края. На следващия ден англичанинът разбира, че всъщност е спечелил дубъл. Апелативният съд на ФИА му връща победата от Испания. Хънт обаче съвсем не се отървава от проблеми – той отново е в центъра на вниманието по време на следващата Гран при на Англия.

През 1976 г. надпреварата се провежда на Брандс Хеч. Тогава тази писта и Силвърстоун са домакини на състезанието през година. Лауда печели полпозишъна и решава да стартира от лявата страна на трасето, тоест от външната страна на първия завой – Падок Бенд, който е десен. Хънт тръгва от втора позиция, а Регацони е точно зад съотборника си в решетката. При даването на старта Клей решава да опита да изпревари австриеца. При атаката му обаче двете Ферари-та се удрят, а Хънт не успява да избегне Регацони и се закачат. Състезанието е спряно. Джеймс се прибира директно в бокса, където се опитват да поправят автомобила преди втория старт. Впоследствие Хънт печели домашната си Гран при, след като Лауда получава повреда в скоростната кутия. След състезанието обаче Ферари, Тирел и Копършугър подават контестация. Те искат декласирането на Хънт поради това, че не е завършил първата обиколка от оригиналния старт и няма право да стартира отново, защото се е прибрал в бокса. Малко след това единствено Скудерията продължава да поддържа протеста.

Контестацията е отхвърлена от комисарите на Кралския автомобилен клуб. Впоследствие обаче тя отива при Апелативния съд на ФИА и той я потвърждава.

На този етап от шампионата (след девет надпревари) Лауда води в класирането с 61 точки. Следва Шектър с 30. Хънт и Депайе са с по 26. 35 точки разлика изглеждат доста сигурен аванс за Ники, но едва ли австриецът е предполагал какво му предстои.

На 1 август 1976 г. той се разминава на косъм със смъртта по време на Гран при на Германия.

Част от пилотите бойкотират надпреварата на стария Нюрбургринг, защото смятат трасето за твърде опасно, но това не пречи състезанието да започне. Този път Хънт е на първа позиция, до него е Лауда. При старта времето е облачно и мрачно, а пистата – мокра. Всички коли – освен Макларън-а на Йохен Мас – са с мокри гуми. След края на първата обиколка обаче трасето поизсъхва и състезателите един по един се прибират, за да сменят гумите си със сликове. Няколко минути по-късно Лауда излита от трасето при спускането на Адено. Филм от камерата на любител запечатва единствен за целия свят трагедията. Ники губи контрол при излизането от ляв завой, където най-бързите автомобили (сред които и неговото Ферари) минават с около 200 км/ч. Пилотът се опитва да овладее колата, но не успява, забива се в предпазните бариери и едва след това болидът спира. Единият от резервоарите се пръска. При ударите и преобръщането каската на Лауда изхвърча и когато избухва пожар, лицето му е директно изложено на огъня. Австриецът остава като в капан в горящата си кола. В тази част на пистата няма комисари и положението изглежда безнадеждно.

Междувременно британецът Ги Едуардс едва успява да избегне Ферари-то. Ги и италианецът Артуро Мерцарио измъкват Лауда от горящите останки на колата. Състезанието, разбира се, е спряно.

Лауда получава многобройни фрактури, проблеми с гръдния кош и жестоки изгаряния. Най-тежко е обаче положението, причинено от отровите, вдишани от австриеца при пожара. Горелите при 800 градуса каучук и пластмаса увреждат дробовете му завинаги.

Ники е качен на борда на хеликоптер на път за болницата в Манхайм. Точно там той се свестява. Водят му свещеник за последно причастие, но Лауда отказва да го приеме. Малко по-късно дори прави опит да се свърже с Аудето, за да пита за колата си. В продължение на четири дни Лауда се люшка между живота и смъртта. Никой не смее да дава прогнози за състоянието му. Неистовото му желание за живот обаче го спасява – на четвъртия ден лекарите съобщават, че той е вече вън от опасност. Съпругата му Марлене съобщава новината.

Междувременно Джеймс Хънт печели повторно стартиралата Гран при на Германия, изпреварвайки Шектър и Мас. Вниманието обаче все още е съсредоточено върху катастрофата на Лауда. Всички разследвания за причината или причините за инцидента остават без резултат. И до днес пък самият Ники твърди, че не си спомня самата катастрофа. Прекрасно помни обаче съпричастността и доверието от страна на целия му отбор във Ферари. Докато е в болницата, той получава уверенията на екипа, че неговият автомобил ще си остане негов, въпреки това обаче Аудето започва веднага да преговаря с Фитипалди и Петерсон. И двамата отказват, но това изкопава пропаст между новия шеф и Лауда.

Скудерията решава да се оттегли от следващата Гран при на Австрия. Причината е не само катастрофата на Ники, но и вътрешни противоречия. Лауда не одобрява това решение, но няма начин да му се противопостави. На Целтвег пък първата си победа печели ирландецът Джон Уотсън (Пенске) – година по-рано инцидент отнема живота на Марк Донъхю на същата писта. Американецът загива заради спукана гума и цели 20 години трябва да минат преди съпругата му да успее да осъди Гудиър.

В Холандия Лауда все още липсва, но Хънт открива нова конкуренция – на пътя му се изпречва Рони Петерсон.

Шведът записва най-добри времена в тренировките, но отстъпва в състезанието. Но преди да стигне победата Джеймс трябва да прескочи и още една преграда. Вдъхновен от успеха си в Австрия Уотсън кара страхотно и не му отстъпва, но в края на състезанието получава повреда в трансмисията и отпада. Хънт все пак има последната дума и въпреки че се налага сериозно да внимава през последните обиколки за преследващия го Регацони, печели отново.

Следващото състезание – Гран при на Италия – отбелязва завръщането на Лауда. Само 6 седмици след кошмара на Нюрбургринг австриецът е обратно на пистата. Неизменно до него са физиотерапевтът Вили Дунгл и жена му Марлене, с която са сключили брак през пролетта. Междувременно Енцо Ферари е подписал обаче и с Карлос Ройтеман. Така на Монца на старта застават три Ферари-та.

Напрежението е невероятно. Самата Скудерия е напрегната от този факт. Публиката пък негодува срещу тима на Макларън. На пистата има плакат “Спрете английската мафия”. Полицията арестува мениджъра на Макларън Алистър Колдуел, защото горивото Тексако на тима не било обмитено. Колдуел е прибран в затвора, работата на екипа е разстроена поне за 24 часа, докато случаят се изясни.

Първият ден тренировки минава в дъждовно време. Лауда определено не е възстановен достатъчно, но не се отказва.

По-късно дори си признава, че първите обиколки по пистата са истински кошмар, чувства се не просто зле, а истински ужасен при качването си в колата. Желязната му воля обаче отново надделява. Ники продължава да кара. Лафит печели първия полпозишън в кариерата си на Монца, но Лауда е най-бърз от тримата състезатели на Ферари. Напрежението на Монца още се покачва. В този момент австриецът има едва точка аванс пред Хънт, който се възползва максимално добре от отсъствието му. В Италия обаче отново се появява проблем с него. Комисарите на трасето установяват, че горивото на англичанина е с по-високо октаново число (101,6) от максимално допустимото (101). Джеймс е пратен на последна редица, а в самата надпревара отпада, докато Лауда завършва четвърти.

Интересно е, че самите пилоти Лауда и Хънт запазват чудесните си отношения. Те са постоянно заедно и не крият дълбокото си уважение и приятелски чувства.

Хънт е не по-малко решен, упорит и силен в тази славна година. Той взима реванш от австриеца последователно в Канада (на пистата Моспорт) и в САЩ (на Уоткинс Глен). Печели две нови победи, докато Ники е принуден да се задоволи с едно трето място – във втората американска Гран при за сезона.

След това състезание обаче англичанинът разбира решението на ФИА относно британската надпревара, а то не е в негова полза.

Така един кръг преди края на шампионата Хънт е на три точки зад Ники, а последното състезание е на Фуджи – това е първата надпревара в Япония в историята на Формула 1.

През целия си живот Хънт е известен като невероятен бонвиван, обграден от жени, често пъти с бира и цигара в ръка и на самата писта.

В Япония обаче, за пръв и последен път в живота си, Джеймс се държи като пълен професионалист. Не пие капчица и макар да е със стюардесите на BOAC в един хотел, само леко ги закача в асансьорите и си ляга сам преди 10 ч.

В решаващия ден над пистата Фуджи се изсипва невероятен дъжд. Пороят като че ли въобще няма намерение да спира, трасето е тотално наводнено. Армия доброволци се опитва да изхвърли поне част от водата, но така и не успява да се справи с изливащите се от небето потоци. Пилоти, комисари и официални лица се събират спешно на заседание, за да решат възможно ли е въобще провеждането на надпреварата. Както обикновено, пилотите са на крайно различни мнения. Хънт е секретар на сдружението на състезателите. Той се прибира в бокса на Макларън и казва, че подкрепя решението да не се стартира!

Механиците не могат да повярват. В същото време обаче Бърни Екълстоун, останалите шефове и организаторите отново водят преговори и успяват да спасят старта. Пилотите се съгласяват да стартират след почти 2 часа преговори.

Времето е ужасно и вече започва да се стъмва. Андрети тръгва от полпозишън, Хънт също е до него на първа редица. Лауда потегля от втора линия, до него е Джон Уотсън. При сигнала за старт Джеймс се изстрелва напред, докато Ники се забавя. На първия завой австриецът е шести, като непрекъснато мисли колко абсурдно е всъщност да се прави състезание в подобни условия – дъждът въобще не намалява. Две обиколки по-късно Лауда спира и приключва със състезанието. Форгиери отива при него и пита какво става. Ники му отговаря, че спира. Краткият му коментар за действията му е: “Животът ми е по-важен от световния шампионат”. След това слиза от колата и си тръгва от пистата заедно с Марлене и Форгиери, опитвайки се да хване първия възможен самолет за Европа.

От Ферари запазват в тайна причината за оттеглянето на Лауда. За да го предпазят, те дори пускат съобщение за техническа повреда, причинила отпадането му. Австриецът обаче не се отказва от думите си.

На пистата все още вали, но постепенно дъждът стихва и дори спира. Трасето започва да изсъхва. След като е изминал три четвърти от дистанцията, Хънт трябва да спре, за да смени гумите си. Проблемът съвсем не е за пренебрегване, тъй като лявата задна гума на Макларън-а е на път да се скъса. Повечето от останалите пилоти вече са спрели и започват да го настигат, а не е ясно колко ще го забави смяната. Джеймс наистина се прибира в бокса. Спирането продължава цели 45 секунди. Англичанинът се връща в състезанието на пета позиция, зад Андрети, Депайе, Джоунс и Регацони. За да победи Лауда и да стане световен шампион обаче той трябва да завърши сред първите четирима. Джеймс кара като обезумял и все още не знае, че гумите и на Джоунс, и на Регацони също са в ужасно състояние. Те също спират. Две обиколки преди края всичко е решено. Джеймс става трети, но не го разбира добре. При излизането си от колата той смята, че е загубил титлата и напада шефа на Макларън Теди Майер с порой от оскърбления и обиди заради това, че му сигнализирал по-ясно да спре в бокса. Все пак успяват да го успокоят и да му кажат, че е трети и изпреварва Лауда с една точка в генералното класиране!

Самият Ники разбира, че е загубил още на летището в Токио. Той обаче посреща спокойно новината с думите: “Ако приема, че Джеймс е световен шампион, то това ме прави равен с него.”

Година по-късно Лауда си връща титлата, разделя се с Ферари и продължава нагоре по пътя си. Хънт също печели състезания, но вече никога не е така мотивиран и се отдава постепенно на хубавия си живот, който за съжаление приключи през 1993 г. след много безсънни нощи.

Избрано видео

  • Рейс инженерът на Фетел обяснява как Ферари се подготвя за старт на нова пистаРейс инженерът на Фетел обяснява как Ферари се подготвя за старт на нова писта
  • Новият Ситроен за WRC направи първи тестНовият Ситроен за WRC направи първи тест
  • Фелипе Маса младши победи Рикиардо на „Crazy Cart”Фелипе Маса младши победи Рикиардо на „Crazy Cart”
  • Каскадьор направи задно салто над преминаващ с почти 100 км/ч болид от Формула ЕКаскадьор направи задно салто над преминаващ с почти 100 км/ч болид от Формула Е

Горещи Оферти