ГП на OAE след:
Последно състезание: Бразилия

Аертон Сена да Силва

01.05.2009

15 години изминаха от фаталния 1 май 1994 г., когато Аертон Сена загина на пистата Имола. Бразилецът още приживе бе легенда в света на автомобилния спорт. Някои го наричаха най-великия пилот на всички времена. Други не го обичаха. Съперниците му понякога откровено го определяха за луд заради маневрите му по трасетата. Сена обаче остана завинаги в невероятно много сърца, вдъхновени от страстта, желанието за победа и красотата в начина, по който управляваше болидите си във Формула 1.

15-а годишнина от гибелта на великия Аертон отбелязваме с материал, публикуван в списанието ни по случай 10 години от смъртта му.

 

10 незабравими години. Точно толкова продължи кариерата на Аертон Сена да Силва във Формула 1. А ето, че изминаха още 10 от смъртта му.

В 11-ия си сезон в Гран при, когато преследваше същото, което и през целия си живот - победа, той си отиде от този свят, но остави такава ярка диря, че сякаш още е сред нас, мислим и говорим за него, сравняваме наследниците му, пак с него, оценяваме талантите чрез него.

Едва ли може да се открие друг пилот в историята с подобно мислене и такъв характер. Човек, който не се интересува от абсолютно нищо друго освен от най-високото стъпало на почетната стълбичка. Състезател, който не умее да губи и приема съдбоносно тежко поражението. Индивидуалист, чиято вглъбеност и кариера кара околните дори да се стъписват. Невероятен професионалист, успяващ да вдъхнови екипа си и да накара всички да повярват, че ще победят. Пилот, създал нови стандарти на отдаденост и бързина във Формула 1. И всичко това събрано в една енигматична, но обаятелна личност, която винаги печелеше симпатии.

Майката на Сена Нейде разказва, че на 3-4-годишна възраст той е ужасно непохватен. Дребното и кокалесто хлапе непрекъснато пада и се спъва, независимо дали ходи, тича или се качва по стълбите. Тя винаги купува по два сладоледа, защото първият пада на земята. Родителите му са притеснени до такава степен, че го водят на лекар. Резултатът показва, че на детето всъщност му няма нищо. Но нещата се оправят истински от момента, в който Аертон се качва на картинг. На Милтън да Силва му отнема шест месеца да направи първата машина на сина си. След това обаче никаква човешка сила не може да свали детето от машината. Това обаче съвсем не пречи на Аертон да върши още щуротии, чиито последици не са от най-забавните. Заради лошо поведение например две години му е забранено да прави празненства на рождения си ден - 21 март. Когато най-накрая забраната е вдигната, предстои шестата му годишнина и майка му Нейде казва, че може да покани когото поиска. Около 4,30 часа следобед в дома на Да Силва децата започват да пристигат.

- Милтън започна да ги брои. Бяха над 30... Имаше деца абсолютно навсякъде. По-късно, когато всички гости си отидоха, попитах Беко (така наричат Аертон у дома - б.р.) откъде се появиха всички тези приятели. Спокоен като сфинкс, той отговори: Всъщност не познавах всички. Просто излязох на улицата, звънях на звънците по вратите и поканих децата, които живеят там, на рождения ми ден.

Манията на хлапето по автомобилите стига невероятни размери. Веднъж 7-годишният Аертон дори се възползва от това, че за секунди не е наблюдаван от никого, и потегля (без и той да знае накъде) с колата на баща си. Семейството е на плаж и внезапно всички започват го търсят.

- Беше безумна и истерична сцена - разказва сестра му Вивиан. - Той едва стигаше педалите с крака. На всичкото отгоре се беше вкаменил от ужас, след като един полицай го спрял.

Упоритостта му се проявява по най-невероятни начини. От съвсем малък Аертон настоява да се случва това, което той иска, и не приема отказ. По време на филма Снежанка и седемте джуджета внезапно решава, че иска ябълката, която вижда на екрана. Опитите на майка му да го убеди, че ще получи всички желани плодове след края на прожекцията, пропадат. Беко взима крути мерки и започва да пищи по средата на салона. Резултатът е предвидим - по средата на филма майка му извежда него, брат му и сестра му, за да купи ябълка.

Родителите глезят детето си, но не прекалено. И двамата се опитват да му втълпят например, че училището е приоритет и трябва да е по-важно за него от игрите. Убеждението не винаги помага и има наказания - като отказ за ходене на басейн, във фермата и прочие. Първоначално Аертон ходи в училището Колежио Сантана. След това се мести в Колежио Рио Бранко - едно от най-добрите учебни заведения в Сао Пауло за деца от сравнително заможни семейства. Въпреки усилията на Нейде и Милтон обаче Беко така и не взима съвсем насериозно учението. Остава със среден успех. Сестра му си го спомня като размирник, а не послушен ученик:

- Най-ясният ми спомен за него от тогава е решимостта му, той обикновено получаваше каквото си поиска. Но просто не можеше да стои мирен - и в училище непрекъснато се караше с някое от момчетата. Обикновено се намесвах, когато бяхме деца, но един ден мен ме събориха по време на битка и от тогава вече не си правех труда.

Но междувременно Сена се усъвършенства в друга област. Успява да подкара един от джиповете във фермата на баща си, без да използва съединителя. Твърде трудно му е да натисне педала, а и без това по звуците на двигателя и скоростната кутия знае чудесно кога да смени скорост. По-мощен карт получава, когато е на 10, но все още не му е разрешено да се състезава. Просто кара. В истинска надпревара участва чак на 13 г., но от самото начало започва да печели. Триумфира четири пъти в бразилския картинг шампионат. През 1977 г. вече е шампион на Южна Америка. Още от тогава се проявяват типични и за по-късната му кариера черти - твърд на пистата, не особено приятелски настроен към съперниците, без да е бъбрив. Победата е всичко още по онова време и Аертон въобще няма желание да рискува успеха си, като се привърже към някого.

Година след като печели южноамериканския шампионат по картинг, Сена заминава за Европа. В продължение на три години се опитва да постигне успех в картинг шампионат на Стария континент, но не успява. По онова време с цената на доста разочарования научава, че за търпението има награда. И той, и механиците му не са особено опитни. Затова най-честата грешка, която допускат, е да намерят оптималните настройки на трасето и повече да не ги сменят - без да отчитат промените на пистата. Неистовото желание за победа в случая работи против Аертон и е причина за неговите прибързани действия.

През 1980 г. 20-годишният Сена е поставен на кръстопът. На него му се иска да продължи състезателната си кариера, но баща му настоява да се върне в родината си и да започне работа в семейната фабрика за автомобилни и машинни резервни части. Младежът това и прави, като започва курс в бизнес колеж в Сао Пауло. Твърде скоро обаче на Милтон му става ясно, че синът му явно няма и капка желание да се занимава с нещо друго освен с автомобили. Така през пролетта на 1981 г. Аертон се връща в Европа и се установява в Норфолк (Великобритания).

Междувременно младежът успява да се ожени. Още през февруари 1981 г., докато все още се мотае из фабриката на баща си, ненавършилият 21 години Сена предприема много сериозна крачка в личния си живот - взима за съпруга приятелката си от детските години Лилиан да Соуса. Двамата наистина са сродни души. Като хлапета дори се състезават с картинг помежду си. Бракът им обаче не продължава дълго.

- Този брак беше грешка - въздъхва тежко Сена след развода. - Но пък тя готвеше невероятно.

През 1981 г. в Англия той кара във Формула Форд 1600 за тима на Ван Димен. Голяма част от средствата му са осигурени от баща му. Сена печели убедително, но в края на сезона, когато всички очакват да разберат къде е решил да отиде през следващата година, той обявява, че се връща в Бразилия! Причината е проста - не успява да намери пари, за да се състезава още един сезон.

От октомври 1981 до февруари 1982 г. Аертон пак е във фабриката на Милтон. Баща му вече е много по-склонен да го подкрепи в избрания от него път и му помага да се върне отново в Европа за началото на състезателния сезон. Така печели и следващата категория - британския и европейския шампионат Формула 2000. В края на 1982 г. прави последен опит да вземе единствената убягнала му до този момент титла - в световния картинг шампионат, но и този път не успява.

Съдбата го среща с Франк Уилямс още тогава. Двамата седят един до друг по време на полет до Зандвоорт, където Аертон кара в поддържащо състезание на холандската Гран при. Англичанинът определено е заинтригуван, свидетелства тим мениджърът на екипа му от онова време Питър Колинс:

- Когато Франк пристигна на пистата, ми каза: О, седях до един млад бразилски пилот (по време на полета - б.р.), Аертон Сена да Силва. Познаваш ли го? Познавам го. Ще се състезава тук.

Франк е наистина заинтригуван, но и останалите светила забелязват момчето. Сена обаче предпочита да гради кариерата си стъпка по стъпка и изкачва следващото стъпало по стълбата към Гран при през януари 1983 г., когато подписва договор с новозеландеца Дик Бенетс за Формула 3.

Точно през 1983 г. Сена се среща за първи път и с Герхард Бергер.

- Настройките ми на Силвърстоун бяха ужасяващи и затова отидох да говоря с Дик Бенетс, а Аертон седеше до него - спомня си австриецът. - Попитах го нещо за скоростната кутия и амортисьорите. Аертон ме погледна така, сякаш казваше: Какъв е този човек, който се появява иззад ъгъла и почва да пита какви трябва да са неговите реглажи?

Следващата им среща е година по-късно по време на Гран при на Макао, пак в F3 (въпреки че Аертон вече е във Формула 1 с Толеман).

- Аертон спечели състезанието, аз станах трети, но на мен ми дадоха най-бързата обиколка - разказва Герхард. - Помислих, че сигурно има някаква грешка, защото бяха убеден, че е на Аертон, но те я писаха на мен, така че аз забравих и приех положението. Вечерта имаше парти и там се състоя първата ми истинска среща с него. Каза ми: Виж сега, аз направих най-бързата обиколка. Всички официални доклади обаче вече бяха излезли и нямаше никакъв смисъл да се спори. Затова просто отговорих: Твоя е, но е моя. След това за първи път се заговорихме и се разбрахме прекрасно. Може би приятелството ни започна тогава, без дори да разберем.

През 1983 г. също така Сена за първи път кара болид от Формула 1. Поканва го за тест Франк Уилямс.

- Аертон беше настойчив, решителен млад човек, който непрекъснато звънеше по телефона, казвайки: Хайде, дайте ми шанс - разказва Франк. - Беше спечелил повечето надпревари във Формула 3 през 1983 г. и беше ясно, че му предстои кариера, успехи. Всъщност никога не можеш да бъдеш напълно сигурен. С Патрик Хед решихме да го пробваме. Мислехме, че дори да не го вземем за 1984 г. заради вече съществуващи договори, би било интересно да помогнем на кариерата му, той да си спомни по-късно за това. Затова и го поканихме. Той бе впечатляващ млад човек и затова бях любопитен как ще се справи с машина с 500 к.с. Беше крайно решителен. Настоятелността, с която преследваше Патрик и мен, бе невероятна. Знаеше какво иска, къде да отиде и как да го получи.

Няколко седмици по-рано Джонатан Палмър прави тестове за Уилямс на Донингтън и неговото време се използва за база в представянето на Аертон. Бразилецът се качва в болида FW08C, шаси №9 - същото, с което кара Кеке Розберг. Колата е с №1 на носа - финландецът е световният шампион от предишния сезон.

Франк Уилямс закъснява за тренировката (насрочена за 19 юли) заради повреда на ягуара си. Когато най-после пристига, той и Сена разговарят в продължение на около половин час. Заедно с младия състезател на Донингтън са брат му Леонардо и още един приятел. Необичайно за Аертон, но се забелязва известна нервност у него преди теста. Когато се преоблича, той обикаля няколко пъти автомобила и го чуват да казва на португалски: chegou o dia - това е денят. Механиците - предпазливи както винаги при тест на млад пилот - слагат на волана бележка с надпис внимавай.

 

Времето на Палмър е 61,7 сек. Сена прави 9 обиколки и дава същото време. След това завърта още 11 и прави рекорд за Уилямс на Донингтън - 60,1 сек. Самият Аертон слага край на тренировката, при това точно в момента, в който е на път да стане първият пилот, направил обиколка на английската писта под 1 мин.

- Мисля, че този двигател ще се счупи, така че не бих искал да продължавам.

Уилямс:

- Сигурен ли си?

- Да, благодаря много.

След този тест Сена се връща във Формула 3 и печели титлата за сезон '83. В доста бърза последователност обаче се изплъзват възможности за място в F1 за 1984 г. В Уилямс имат договори с Кеке Розберг и Жак Лафит; Рон Денис му предлага място за 1985 г. и да му помогне с финансирането на един сезон във Формула 3000; сънародникът му Пикет, който не го обича, блокира преминаването му в Брабам - шефът на тима Еклестън решава да запази доказания си пилот, вместо да рискува с младежа; Лотус вече имат договор с Елио де Анджелис, а основният им спонсор - Джон Плейър Спешъл - иска вторият състезател да е британец (Найджъл Менсъл). Така Аертон приема едва ли не последния останал шанс и отива в тима на Толеман. Подписва контракт с една специална клауза, която гласи, че може да си тръгне, ако колата не е достатъчно добра.

Още в началото на кариерата си във Формула 1 Аертон се среща за първи път и с Ален Прост - човека, който ще се превърне в най-големия му враг на пистата.

- Спомням си чудесно. През пролетта на 1984 г. новият Нюрбургринг бе открит, бяха организирали специално състезание за пилоти от Гран при с коли на Мерцедес - спомня си французинът. - Идвах от Женева през Франкфурт, а Аертон трябваше да кацне половин час по-рано, така че Герд Кремер от Мерцедес ме помоли да го закарам. По пътя натам си говорехме и той беше много приятен. После стигнахме до трасето, тренирахме. Аз бях на полпозишън, Аертон - втори, после обаче не ми проговори повече! Изглеждаше смешно по онова време. В състезанието аз поведох, а той ме избута от пистата след обиколка и спечели.

Ален обича да казва, че едно нещо не бива да се забравя: по онова време във Формула 1 има страшно много добри състезатели в сравнение със сега.

- Аертон определено се справяше чудесно в началото, но не бе показал нищо изключително преди Монако. Монако обърна нещата: след това всички го откриха и започнаха да говорят за него.

В Княжеството бразилецът е на път да настигне лидера Прост, когато стюардите дават край на надпреварата заради проливен дъжд. Аертон минава пред Ален и твърди по-късно, че е щял да спечели и се чувства ощетен. За момента обаче още не изпитва чак толкова силна враждебност към Ален. Талантът му е неоспорим - първата си победа печели още с Толеман, в Португалия. След Монако вече целият свят на Гран при е наясно, че бразилецът е нещо изключително.

В родината му известно време го приемат само като още един автомобилен състезател. Чувствата на сънародниците му - безкрайно темпераментни и търсещи непрекъснато нови герои - се преобръщат през 1986 г., когато Аертон вече кара в Лотус. През юни Франция изхвърля Бразилия от световното първенство по футбол. В същия ден Сена печели Гран при на Франция в F1 и гордо развява флага на родината си в почетната обиколка.

- До този ден бразилците приемаха Аертон само като състезател. Оттогава насетне вече имаше и нещо друго. Той се превърна в човешко същество, необичайна личност, която далеч не се изчерпваше само с автомобилния спорт. Той означава различни неща за различни хора, но няма човек, на когото да му е безразличен - смята сестра му Вивиан.

Година по-късно се състои истински сблъсък на титани. Аертон, обсебен от автомобила си и техниката, не е от пилотите, обичащи да парадират с красива приятелка, близки отношения със звезди и т.н. През 1987 г. обаче Нелсън Пикет печели за трети път титлата в F1, а Сена е избран за най-добър спортист на Бразилия. Двамата са различни като огъня и водата - единият обожава живота и му се наслаждава, а другият едва ли не е аскет.

- Сексуалните предпочитания - това му е проблемът - като че ли случайно споменава Пикет в свое интервю. - Това, което видяхте на Имола например, тези момичета, които се опитват да стигнат до него, да го целунат - всичко това е много по-рано подготвена инсценировка.

Аертон уж остава спокоен, но всъщност е бесен от подобни подмятания. Дори твърди след известно време, че това е начин да го съсипят - като се ровят в личния му живот, защото не могат да го победят на пистата.

След раздялата с Лилиан Сена не остава без женска компания, но не демонстрира жените в живота си. Според приятелите му по онова време в продължение на няколко години пилотът сменя гаджетата си по-бързо от ръкавиците, с които се състезава. В списъка слуховете нареждат модели, актриси, аристократки, дори съпругата на Рууд Гулит. Всичко обаче остава строго пазена тайна. Единствената история, промъкнала се в публичното пространство, е с бразилската телевизионна водеща Шуша Менгелс. Романът им е провал - и двамата твърде много държат на кариерите си. Разделят се, но остават приятели до последно.

През 1987 г. Сена открива, че има още един съперник на пистата - за първи път сериозно се замисля за Бергер, след като приятелят му преминава от Бенетон във Ферари. Тогава Аертон има проблеми в Лотус и определено завижда на Герхард за това, че си е осигурил място в топекип.

- Аертон внезапно осъзна, че има още един противник, от когото трябва да се отърве, и стана адски дружелюбен, питаше ме как вървят нещата във Ферари, за да си измъкне информация. Това беше неговият начин на действие - в момента, в който разбираше, че някой или нещо може да вземе това, което той иска, се фокусираше изцяло върху този човек или предмет, за да разбере как точно действа - разкрива Бергер.

Още по-плашещо е отношението на Сена към Прост. През 1988 г. двамата стават съотборници в Макларън. В първия предсезонен тест, който правят заедно - в Рио, Ален разбира, че бразилецът въобще не се състезава заради удоволствието, а с единствената цел да побеждава.

Всъщност през първата им година като съотборници единственият проблем се случва на Ещорил, в края на първата обиколка. Прост задминава Аертон на старт-финалната права и се изтегля вдясно, за да завърши маневрата. Сена насочва колата си към него и го избутва на опасно близко разстояние до питуола. Французинът не се поддава, поема лидерството и го запазва до края на състезанието.

- Това движение на Ещорил беше много опасно и да, аз бях ядосан след това - признава Прост. - Бях точно до пита и наистина си мислех, че ще се ударим и ще направим огромна катастрофа - докато всички останали са зад нас. Не ми хареса въобще и му го казах. Но по някакъв начин не мога да го укорявам за това, което направи. Пък и той винаги се измъкваше. Колко пъти в кариерата му Аертон е бил санкциониран за подобни неща? Никога.

Все пак, като изключим това, годината не беше твърде лоша. И всъщност той наистина ми се извини за случилото се в Португалия.

Не само маневрите на пистата от страна на Аертон са повод за притеснение у Прост. Той някак си усеща, че няма същата връзка с Хонда, каквато съществува между японците и съотборника му.

- От самото начало усещах, че в тази област нямам никакъв контрол. Нямаше да ми пука особено, ако те просто предпочитаха единия пилот в отбора - начинът, по който те се отнасяха в ситуацията, бе изключително труден за мен, защото аз и Сена имахме различни стилове на каране.

Никога не разбрах защо Хонда взимаха до такава степен неговата страна. Според мен нямаше нищо общо с бразилските продажби или френския пазар, или нещо подобно. Беше нещо много по-човешко. Работих с Хонда след това - вече като собственик на отбор - и забелязах същото нещо: японците просто работят по различен начин.

Нека да дам пример. В един момент през 1988 г., последната година, когато ни бе разрешено да караме с турбо мотори, поисках някои специфични промени по двигателя, за да го адаптирам към моя стил, и работихме върху това в продължение на два дни на Пол Рикар. В края на теста бях много щастлив, но на следващото състезание - една седмица по-късно - те въобще не приложиха постигнатото от тренировките при агрегата ми.

После отидохме на френската Гран при - на Рикар - и внезапно моторът ми бе точно както го исках! Разбирате ли какво казвам? Аертон и аз се състезавахме два сезона заедно в Макларън-Хонда и на двете надпревари във Франция аз бях на полпозишън и спечелих. Всички казваха: О, вижте Прост пред домашната му публика! и разни други подобни. Нищо такова; просто на тези състезания имах нещо, което ми даваше възможност да се боря...

Разберете ме, не казвам нищо против Аертон. Аертон беше много бърз и в квалификациите се представяше много по-добре от мен. Както и да е, преди сезон 1989 г. вечерях в един голф клуб в Женева с тогавашния президент на Хонда г-н Кавамото и още четирима. И той призна, че съм прав и Хонда наистина са повече за Аертон, отколкото за мен.

Той каза: Искаш да знаеш защо толкова подкрепяме Сена? Е, не мога да бъда 100% сигурен. Едно нещо, което ми каза обаче, бе, че новото поколение инженери, работещи по двигателите, фаворизират Аертон, тъй като той е повече самурай, а аз - повече компютър.

Неистовото желание да е пръв на всяка цена не си отива нито за миг от Сена. До такава степен, че е готов да рискува и в най-непоносимите условия, при положение че съществува и минимален шанс да спечели. Като през 1989 г. на Аделаида например, когато се сипе дъжд като из ведро. Метеорологичната прогноза е пределно ясна: пороят няма да спре. Прост, който никога не е обичал да се състезава в дъжд, решава да направи една обиколка и да се прибере. Говори с колегите си на стартовата решетка и немалко от тях се съгласяват, че в подобно време е невъзможно да се кара.

 

След първия тур Прост наистина се прибира. Но абсолютно никой друг не го последва. Катастрофа на Лехто прекъсва състезанието. Механиците на французина избутват колата му до края на питлейна - така показват, че автомобилът е готов, но пилотът не иска да кара. След втория старт Ален вече е преоблечен в цивилни дрехи и се прибира в моторхоума на Макларън, за да гледа надпреварата от там и докато се настанява, заявява:

- Казвам ви най-отговорно и го казвам сега - докато Сена води, че ако трябваше да се борим за титла днес следобед, щях да постъпя по абсолютно същия начин.

На пистата - продължава французинът - всички се съгласиха, че няма начин да се стартира - всички! Освен Аертон, но аз разбирам: той трябва да се състезава, защото още има шанс в шампионата. Останалите се съгласиха, че е абсурдно, опасно и няма да тръгнем. Отидох при директора на състезанието и помолих за отлагане, той отказа. Тогава доста пилоти се върнаха и се качиха в колите си. Казах, добре, само една обиколка и това е.

Уважавам решенията на останалите пилоти, но те казаха, че няма да стартират, а после го направиха. Един ден ще се случи голяма катастрофа и някой ще загине просто защото не е виждал къде отива. Това, което казвам, няма нищо общо с хлъзгава писта - трябва умение, за да се справиш при такова положение. Никакъв талант обаче няма да помогне, ако караш с 280 км/ч и не виждаш колата пред теб.

Най-красноречивият коментар на казаното от Ален е случилото се със самия Сена в това състезание. Невероятните му реакции на мокро, огромният му талант нямат абсолютно никакво значение при липсата на видимост. При скорост от близо 240 км/ч Аертон се забива в Брабама на Мартин Брандъл просто защото не го вижда.

В края на 1989 г. Прост си тръгва от Макларън. Във Формула 1 съществува една теория, според която екип, напуснат от супер звезда, бележи значителен спад в представянето си. Този случай обаче е изключение. Ален наистина е кралят. Аертон още е съперникът. Французинът има талант, работи чудесно, притежава харизма - толкова силното присъствие на една личност, което кара всички останали в отбора да искат да работят за този конкретен човек. В момента на напускането му обаче едва ли има кой знае колко хора в екипа, които да се тревожат. Просто Аертон вече е там и е друга, не по-малко вдъхновяваща фигура.

В този момент Бергер идва да замести Прост. Той и Сена са приятели, но това не го прави сляп за определени неща:

- Нека кажа, че Макларън винаги са били много добри с мен. Бих казал също така, че Рон Денис и аз бяхме приятели и все още сме. Той не играеше твърде много игрички и винаги е бил искрен. Но никога не осъзна напълно, че отборът му се оказа изграден около Сена. Това беше странното в ситуацията: Рон е доста силен характер, както ви е известно, но Аертон му казваше какво да прави. Спомням си определени случаи, когато Аертон му искаше неща, които не можех да повярвам, че е възможно Рон да приема. Ако го попитате, той най-вероятно ще отрече и може би си вярва.

В продължение на три години двамата са заедно - период на истинско разбирателство и приятелство. За това време обаче австриецът открива и нова страна у приятеля си - Аертон използва всеки възможен метод, за да получи предимство и е напълно безскрупулен, когато въпросът опре до реализиране на амбициите му. Герхард научава това по най-неприятния начин - за своя сметка, след като привлича инженера си от Ферари Джорджо Асканели в Макларън.

- Джорджо беше инженерът ми във Ферари и беше най-добрият. В началото го подцених, а когато се връщах в бокса, трябваше да му кажа само три думи и на него вече му бе кристалноясно какво да се направи. Когато отидох в Макларън, всичко стана по-трудно. Те не ме разбираха така и знаех, че трябва да убедя Джорджо да смени отбора. Най-накрая успях да го убедя и тогава Денис ми каза, че той ще работи с Аертон. Това по определен начин показва какъв беше Аертон. Той бе разбрал, че аз ще получа предимство и поправи тази грешка без дори да се е случила. Вината си беше моя - не се борих достатъчно. Джорджо и Аертон започнаха да работят и въпреки че в началото имаха някои трудности, скоро станаха непобедима комбинация.

Въпреки подобни случки приятелството им остава изключително здраво и Бергер е един от хората, които най-добре познават човека Сена. В Австралия например двамата си намират забавление след вечеря, като бутат хора в басейна на хотела. Сена успява да избяга от търсещите отмъщение. Герхард се качва до стаята му, но бразилецът го замеря с чаша вода и смята случая за приключен. Австриецът обявява война. По-късно през нощта търси начин да си върне жеста. За целта маркучът на един от пожарогасителите в хотела е натикан под прага на стаята на Сена. След това Бергер уведомява за предстоящия купон неколцина от пострадалите по-рано. След като публиката заема позиции, Герхард пуска водата и с огромно удоволствие наблюдава как малко по-късно Аертон изхвърчава от прозореца като ракета. Резултатът от шегичката не се харесва на хотелската управа - стаята прилича на опустошена от ураган. На всичкото отгоре шумотевицата събужда куп хора и хаосът е пълен.

Сена и Бергер имат невероятно количество подобни истории заедно, като по-често бразилецът е жертва на чувството за хумор на Герхард. Както, когато се прибира една вечер в хотелската си стая и я намира пълна с жаби - по леглото, върху гардероба, в джобовете на дрехите му дори! На другия ден отива при Бергер и му казва:

- Ти си идиот! Прекарах половината нощ да събирам и изхвърлям жаби.

- А змията? - пита невъзмутимо австриецът, след което наблюдава видимо развеселен как Аертон не успява да спи спокойно още две нощи. Няма никаква змия, освен във въображението на Сена.

Герхард винаги признава, че Сена има много по-голям опит от него в надпреварите - австриецът започва да се състезава чак на 21 години. В същото време обаче категорично отхвърля твърденията, че той е човекът, научил Аертон да се забавлява:

- Работеше упорито, но не повече от другите. Имаше талант да се концентрира. Оставаше фокусиран през цялото време. Отбелязваше слабостите си и работеше върху тях, докато оправи всичко. Притежаваше невероятен поглед върху ситуацията - политиката, битките на пистата, анализ на технически данни и линии на преминаване. Беше започнал да се състезава съвсем малък и никога не бе правил нищо друго. Аз обаче имах по-голям опит в истинския живот и вече бях минал през епохата на нощния живот и дискотеките. Трябваше да допринеса с нещо за приятелството ни, нещо, което той не бе опитвал. Но не е истина, че аз съм го научил да се забавлява. Няма човек, който по-добре от бразилец да разбира какво се прави в дискотека, те са родени с това. Просто трябваше да го заведа там.

Според Бергер в живота и най-вече в света на автомобилните спортове всеки има роля. Сена играе тази на отдаден 200% на работата си пилот, а неговата е тази на смешника. Истината е, че и двамата са отдадени на работата си, и двамата се забавляват в частния си живот.

- Определено си прекарвахме добре. Аертон имаше невероятна къща в Ангра, аз притежавах яхта, джет и хеликоптер. Спомням си един случай, при който отидох да го посетя в Бразилия. Решихме да вземем хеликоптера и да отидем да поплуваме. Приземихме се на брега, причинявайки пълен хаос - никой не виждаше нищо, на всички очите им се напълниха с пясък. Ние най-спокойно слязохме, отидохме да плуваме и се върнахме обратно с хеликоптера - с тъга си спомня Герхард.

В началото на 1992 г. Хонда решава да се изтегли от Формула 1. Соичиро Хонда съобщава решението първо на Сена, после на Рон Денис! Сена казва на Бергер. И двамата решават, че е време да потърсят нещо друго - ясно е, че без японските двигатели червено-белите ще загубят силата си.

- И двамата бяхме съгласни, че ще си ходим, но имахме различни цели. За мен парите вече бяха много важни, докато Аертон искаше още успехи и търсеше технически най-добрата опция. Тя бе останала една: Уилямс.

Трудно време настъпва за иначе толкова близките отношения между Сена и Денис в момента, в който пилотът решава да напусне. Годината е 1993. Бергер:

- Подобна ситуация винаги руши връзки, като това се случва най-вече при Рон, който толкова защитава екипа си. Той винаги вярва, че е най-добрият и никога не приема друго. Всички обаче обожаваха Аертон, защото бе направил страшно много за отбора, така че, когато преговорите най-накрая приключиха, добрите отношения бяха възстановени.

Все пак Сена завършва сезон 1993 г в Макларън и след финала се прегръща с Денис. Вече се знае, че през 1994 г. Сена отива в Уилямс, а от там си тръгва Прост.

- В Япония, предпоследното състезание, той спечели, аз бях втори - разказва Ален. - Като вървяхме от подиума към пресконференцията, му казах: Това може да е последното състезание, на което сме заедно на пресконференция, и мисля, че трябва да покажем нещо хубаво на хората - може би да си стиснем ръцете или нещо подобно. Не ми отговори, но също така не каза не, така че сметнах, че се е съгласил. Отидохме на пресконференцията, а той дори не ме погледна.

После отидохме на Аделаида и пак завършихме по същия начин - първи и втори. По пътя към подиума той малко по малко започна да говори с мен, попита: Сега какво ще правиш? Още не знам, отговорих. Ще надебелееш, отвърна той и се усмихна. На подиума ме прегърна, стиснахме си ръцете. Защо? Защото тогава идеята бе негова, по неговите правила. И въпреки всичко беше мило.

Враждебността към Прост изчезва в момента, в който французинът си тръгва наистина от света на Гран при. Точно преди Гран при на Сан Марино през 1994 г. Аертон снима една обиколка на пистата за Елф и изумява всички със спонтанното изречение по радиото, когато вижда Прост:

- Искам да поздравя с добре дошъл приятеля си Ален - липсваш на всички ни.

Прост остава трогнат.

 

- Всъщност, след като се оттеглих, си говорехме доста често по телефона. И той се обаждаше, обсъждахме сигурността, искаше да ме държи в течение. Разбрахме се да говорим в Имола. Видяхме се в петък. После го срещнах пак в неделя сутрин - след смъртта на Роланд Ратценбергер. Тогава бях с още доста хора в моторхоума на Рено. Знаете как правеше Аертон обикновено - от гаража отиваше направо в моторхоума, но в онази сутрин ме изненада, защото дойде по средата на цялата тълпа хора само за да ме види. Накрая се видяхме за малко в бокса. Не исках да го притеснявам, но знаех, че търсеше помощ, имаше нужда от някого. Беше очевидно. Щяхме да говорим пак следващата седмица...

Четири дни по-късно Ален Прост вече е в Бразилия. За погребението на Сена. Заминава след доста колебание - не относно собственото си желание да присъства, а от притеснение как ще го приемат там.

- Никой не се държа враждебно в Сао Пауло. Все още поддържам контакти със семейството на Аертон; в деня след погребението баща му ме покани във фермата си и говорихме дълго време. Виждам сестра му много често, правя каквото мога, за да помогна на фондацията.

И до днес на французина му е трудно да говори, когато го питат за Сена. Може би защото със смъртта на бразилеца част от него също наистина си е отишла - до такава степен бяха са свързани кариерите им. Самият Ален казва, че метафорично изразено, Аертон никога не е искал да го победи на пистата, а да го унищожи. А това е безкрайно силна мотивация.

- Той беше толкова различен, разбирате ли, толкова напълно различен от който и да било друг пилот - от всеки друг човек, който някога съм срещал... Затова и винаги отказвах да говоря за него допреди известно време. Едно от нещата, в които сега наистина вярвам, е, че при него ситуацията не опираше толкова до твърдост, колкото до това, че той си имаше негови собствени правила. Той ги имаше, вярваше в тях и това беше положението. Беше невероятно религиозен, говореше за истината, за образованието си, за всякакви неща. Тогава си мислех от време на време, че някои от нещата, които прави на пистата, въобще не се вписват, но сега ми изглежда като че ли той всъщност не знаеше нещо да е сбъркано. Поглеждайки назад, наистина смятам, че той вярваше, че винаги е прав, винаги казва истината - и на пистата просто се държеше по абсолютно същия начин.

"Бразилците приемат единствено шампионски успехи. А аз съм бразилец. Първо трябваше да стигна до Формула 1. След това да спечеля полпозишън, да спечеля състезание, да стана шампион. Малко по малко реализирах всичките си мечти." Това пък беше кредото на самия Аертон Сена.

 

Избрано видео

  • Рейс инженерът на Фетел обяснява как Ферари се подготвя за старт на нова пистаРейс инженерът на Фетел обяснява как Ферари се подготвя за старт на нова писта
  • Новият Ситроен за WRC направи първи тестНовият Ситроен за WRC направи първи тест
  • Фелипе Маса младши победи Рикиардо на „Crazy Cart”Фелипе Маса младши победи Рикиардо на „Crazy Cart”
  • Каскадьор направи задно салто над преминаващ с почти 100 км/ч болид от Формула ЕКаскадьор направи задно салто над преминаващ с почти 100 км/ч болид от Формула Е

Горещи Оферти