Вчера от Ферари официално обявиха, че освобождават Маурицио Аривабене като шеф на Скудерията. Позицията му се зае с незабавен ефект от Матия Биното, а реакциите бяха силно поляризирани. Аривабене бе определен както като изкупителна жертва за загубените титли, така и като недостатъчно добър за важната роля. Не бяха малко и критиките за затварянето на Ферари във връзките с медиите и отказа му да комуникира с тях през последни години.
Едва ли обаче една подобна връзка можеше да промени много представянето на Ферари, а и решенията за тази изолация бяха взети на по-високо ниво. Аривабене на практика се промени доста. В началото на работата си той бе далеч по-усмихнат и откровен и ClubS1 имаше привилегията да направи едно специално интервю с него в Монако през 2015 г. за брой 184. Днес ви го предлагаме като едно любопитно връщане към началото на неговия път.
Маурицио Аривабене е роден на 7 март 1957 в Бреша, Италия. От ноември миналата година е начело на Джестионе Спортива – прочутото поделение за спортна дейност във Ферари.
Той пое поста от освободения Марко Матиачи, идвайки от партньорите на Ферари – Филип Морис. Това е човек от кариерата в маркетинга на цигарения гигант в Европа. Започва работа в табако бизнеса в началото на 70-те години на ХХ век и през 1997 г. отива в централата на концерна в Швейцария. Там се издига до вицепрезидент на Marlboro Global Communication & Promotions for Philip Morris International през 2007 г. След това става вицепрезидент на Consumer Channel Strategy и Event Marketing през 2011 г.
През почти цялото време на своята работа за Марлборо той е пряко свързан с Ферари, отговаря за организирането на годишните срещи Vroom и още куп активности. Познава всичко и всички във Ферари през годините и както сам казва, единственият му проблем е, че по-малко разбира от техника, но затова пък смята, че има в тази област отлични специалисти.
Първата му работа миналия декември в Маранело е била да се опита да промени угрижените лица в завода, като убеди всички, че имат подкрепа, че нещата ще се оправят и че Ферари е Ферари и ще печели отново.
За да има повече спокойствие и тишина, интервюто ни е планувано да се състои на втория етаж в моторхоума на Скудерията в Монте Карло, но нашият германски фотограф Мирко Щанге е специално помолен да не снима нищо друго освен нас, защото по масите има множество кутии с цигари… както едно време…
Аривабане е много сериозен мъж в отлична форма, ръкостискането му е здраво, ръцете – видимо тренирани. Отпива от поредното кафе и допушва поредната цигара и сяда за този разговор с нашето българско списание.
Г-н Аривабене, нека започнем от това – беше ли трудно решение да приемете да станете спортен директор на Ферари?
– Всъщност не беше. Както вероятно знаете, аз работя с Ферари в последните поне 25 години. Познавам тима и хората, познавам отлично Маранело, зная всеки ъгъл от фабриката и когато говорих с г-н Маркионе и той ми предложи да поема отбора, почти не се замислих дали да приема. Разговорът ни беше много честен, много откровен и си стиснахме ръцете в края на вечерта. Отидохме да вечеряме след един мач на Ювентус (Аривабене е член на управителния съвет на клуба от Торино) и говорихме. Трябваше да му отговоря до другия ден в офиса, но аз се обадих на моята съпруга (Стефания Бочи, най-дългогодишния PR в тима, работила с Михаел Шумахер, Кими Райконен, Фернандо Алонсо). Тя ме попита: Помисли ли добре върху всичко? Казах „не”. Тя каза „ясно” и след това не ми говори един месец…
Тази позиция била ли е ваша мечта или професионална цел през годините?
– Всъщност не, в професионален план само около 10% от времето ми, от ангажиментите ми бяха посветени на моторния спорт през последните поне 5 години. Моята кариера бе насочена в друга посока и не съм очаквал да се промени точно така. Като по-млад, като тийнейджър, разбира се, исках да съм във Ферари. Мечтал съм да съм част от Ферари.
Аз започнах да работя с Ферари по времето на Михаел Шумахер. Беше наистина вълнуващо и нямаше как да не искаш да си част от Ферари, да не заемаш по-важна роля. Но ето, годините минаха и дойде време, в което да реша дали мога да поема тази отговорност, и аз я приех. Смятам, че съм готов и сега е времето да го направя.
Кой беше вашият герой като дете?
– Жил Вилньов!
Защо точно той, не някой шампион?
– Защото беше много сърцат и се раздаваше на пистата, а това се виждаше и от трибуните.
Спомняте ли си първото състезание, на което сте били?
– Ооо, беше много отдавна, в началото на седемдесетте, тогава започнах работа в цигарения бизнес, а той точно се свързваше с моторния спорт и за мен беше невероятно, не можех да си представя работа само между четири стени и беше хубаво време, беше емоция, публиката беше на пистата, в боксовете, практически всеки уикенд бяхме някъде.
Чудесно, но нека се върнем към настоящето, Ферари има бърза кола този сезон, но отново не най-бързата от всички. В последните години това изглежда най-големият проблем. Защо е така, къде е проблемът – в организацията, в липсата на идеи от техническия екип?
– Тази година имаме по-добра кола, поне със сигурност много по-бърза и добра от миналогодишната. Да, не е толкова, колкото Мерцедес, но е много голяма крачка напред. Зависи от ъгъла, от който гледате на нещата, но ние имаме много голям прогрес в много области и се надявам да го развиваме. Ние сме наясно, че ни предстои още доста работа, но сме на прав път. Още в началото на годината аз казах и ние бяхме наясно, че тази година няма да сме в състояние да се борим за световната титла, ще се радваме да спечелим няколко състезания, може би 3-4, но следващата година ще се борим за титлата.
Много от новите елементи в Барселона обаче, изглежда, отново не проработиха така, както при съперниците и това не се случва за първи път. За да постигнете целта си догодина, не е ли нужно да се променят и хора, методи?
– Ние вярваме за момента на хората, които сме ангажирали, и им даваме възможност да покажат себе си. Моето разбиране е, че всъщност структурата трябва да се организира така, че да използваме техните качества по възможно най-добрия начин. Не мисля, че се нуждаем от някакви нови звезди конструктори или инженери, за да успеем. Ако вземем пример от футбола и сте треньор на Барселона, имате Меси, Неймар, Суарес. Изграждате стила си около тях, не ги карате да играят в защитна схема или нищо подобно. В същото време имате Ювентус, там няма такива звезди, но с усилията на всички изграждате силен тим. Моето разбиране за нещата е такова, че хората трябва да бъдат обединени да изявят себе си и тогава идват и резултатите. Аз вярвам, че един тим може да е много по-силен и без суперзвезди, ако работи добре. Точно в това е моята работа.
Имате обаче пилоти звезди, четирикратен световен шампион, преди това Фернандо. До каква степен един пилот може да окаже влияние в развитието на един тим, а и на самата кола в модерната Формула 1, когато всичко се изгражда от анализите на компютрите?
– Вижте, значението на пилота днес е по-скоро в развитието на колата. Когато тя излезе на пистата за първия тест или първото състезание, значението на онова, което пилотът дава като оценка, става много голямо, изборът на посоката на работа се определя в голяма степен от него самия. Данните, които се събират, и оценките също зависят от пилота.
В последните години четох доста статии за това, че много различният стил на каране на Фернандо Алонсо и Кими Райконен е създавал проблеми, и че сега Кими и Себастиан имат много по-близък начин на каране, което улеснява екипа и начина на работа?
– Не мисля, че това е така. Всички пилоти искат повече притискане, повече тракция, по-добро ускорение. Всеки пилот настройва колата си така, както му е най-удобна, най-отзивчива и много бързо се вижда по данните дали е и бърз, къде губи и печели. Повечето пилоти при това се адаптират на свой ред към характеристиките на колата, работата с гумите и всичко останало. Вярно е наистина, че начинът на каране на Кими и Себастиан сега е много близък и това ни улеснява донякъде в избора на настройки. Фернандо и Кими са много различни като каране, така е, но не в това бе проблемът.
Заговорихме за пилоти, а вие сте човек от маркетинга, идвате от най-големия спонсор на Ферари. Каква е ролята на главните спонсори при ангажирането на пилотите във Ферари?
– Ооо, днес е все по-малка, на практика е съвещателна. Преди само 8-9 години ние като Марлборо имахме контракт с Ферари и с много от пилотите във Формула 1. Можехме да подредим някого тук и там. Но днес не е така. На практика тимът решава кои да са неговите пилоти, ние бяхме информирани и се търсеше нашето мнение и становище, но екипът е този, който решава и който носи отговорност за своя избор. Ако има съвпадения на мненията в тима и спонсорите – чудесно, но ако няма, екипът взима когото е решил и носи отговорността за резултатите. Решението е абсолютно независимо вече от спонсорите и техните активности.
Вие участвахте ли в ангажирането на Себастиан Фетел и имаше ли съвпадения във вижданията ви с Ферари?
– Бях в течение на разговорите със Себастиан и съм много доволен, че те приключиха успешно. Трябва да призная, че първите разговори започна още Стефано (Доменикали). След това Марко Матиачи, но Себ не бе сигурен дали наистина предложението е валидно, или просто го дебалансира, има и такива моменти, докато не му се обади Серджо Маркионе, който много го искаше в отбора ни и аз бях напълно съгласен.
Свикнахте ли вече с напрежението да сте начело на Ферари?
– Всъщност смятам, че напрежението ни прави по-силни и ни кара да показваме напълно способностите си, често казвам на дъщеря ни да не се притеснява, че ще има изпит, защото така ще даде максимума, на който наистина е способна.
Как е организиран вашият ден днес, като шеф на Джестионе Спортива в Маранело?
– Всъщност моят ден не се промени много. Аз все така ставам към 5,30 ч. сутринта, чета новините, пия хиляди кафета, после още дузина в офиса, където също отивам рано. Вечер не стоя до късно. Тръгвам си между 7 и 8 ч. Смятам, че до по-късно стоят само тези, които не могат да си организират добре работата през деня, а при мен графикът е стриктен. Така имам време, преди да седна, да преосмисля какво и как се случило и какво ще се случва. За да се подготвя за следващия ден. Не разбирам хората, които стоят в офиса с часове. Смятам за важно качеството, не количеството на свършената работа. Не разбирам хората, които изпращат мейл в петък в 8 ч. вечерта с важен въпрос, свързан с работата. Обикновено ги питам: „Съжалявам, но ти какво прави цяла седмица?!”
Какво мислите, какво е вашето лично обяснение за намаляващата популярност на Формула 1, поне в нашата Европа?
– Вижте, аз мисля, че трябва много сериозно да се разбере и анализира какво да се случва и какво да се прави и след това, ако се прави нещо, да се извършва сериозно. Това, което със сигурност трябва да направим, е да седнем и в някаква степен да пренебрегнем собствените си интереси и политически игри, за да направим Формула 1 по-атрактивна за публиката и да харчим много по-малко. Мисля, че в последните 10 години до един момент ескалацията на разходите бе приемлива, но след това стана твърде голяма. Днес те са просто невъзможно големи, успехът стана прекалено скъп и това трябва да спре. Трябва да намерим баланс и така ще е отново по-интересно.
Благодаря за отделеното време и пожелавам успех на един човек, който определено е преди всичко човечен.
