ГП на Русия след:
Последно състезание: Сингапур

Хонда CBR 125 R - перфектният избор за младите мотоциклетисти

07.10.2009 | Румен Папазов, снимки: автора | коментара

Много хора подценяват малките 125-кубикови спортни мотоциклети. Те постоянно са критикувани заради това, че не разполагат с достатъчно мощност и не могат да развият достатъчно висока скорост. Истината обаче е, че тези хора забравят какво е основното предназначение на спортните мотоциклети, а именно – вземането на завои.

След като подкарах малката Honda CBR 125 R по улиците на София, виждах как повечето хора я гледат с насмешка и всъщност няма да крия, че досега и аз не съм приемал чак толкова насериозно малките кубатури при спортните модели. Преди те се произвеждаха с двутактови двигатели и имаха повече мощност и тяга и затова първия път, в който прочетох, че двутактовият NSR 125 ще бъде заменен от четиритактов представител на семейството CBR си помислих, че 125 кубически сантиметра са прекалено малко за такъв двигател. Моторчето обаче ме опроверга още в първия момент. Не ме разбирайте погрешно – не се изстреля като ракета и предницата не се опита да се отлепи, но и кой в крайна сметка очаква подобно нещо? Въпросът е обаче, че то в нито един момент от цялото ми пътуване не се задъха нито веднъж. Още в началото разбрах – този мотор далеч не е толкова лош и слаб, колкото някои го описват. Първите 20 километра от тест-драйва изминах в градски условия. CBR 125 R наистина е перфектен за града. И като казвам перфектен, наистина си мисля точно това. Моторчето е изключително леко и приятно за управление, стойката на ездача е удобна и е доста по-изправена спрямо събратята му от по-големите класове. Кормилото е вдигнато доста по-нагоре, а степенките са изместени малко по-напред и това осигурява по-изправена позиция на ездача, която изморява много по-малко. Единствено самото седло ми се стори малко твърдо. Охлаждането на двигателя е въздушно, което е чудесният вариант за градски условия. Една от главните причини да не обичам да карам моя мотоциклет в града е фактът, че при малко по-топло време перката за охлаждане на радиатора почти никога не спира да се върти. Двигателят грее, рамата грее, а топлият въздух, избутван от перката, се набива право в краката ти, което определено не е най-приятното нещо, което може да ти се случи, докато си облечен с яке, ръкавици и каска в 30-градусова жега.... Тук обаче този проблем просто не съществува. Но най-важното качество в града определено е маневреността. А тук CBR 125 R получава 10 от 10 точки. Радиусът на завой при този модел е просто невероятен. Тъй като кормилото е по-високо и пространството около него е много повече, заради липсата на толкова компонети, колкото при по-големите мотори, ограничителите му са доста далеч един от друг, а оттам и маневреността е просто прекрасна. Това е основното качество, което най-добре определя модела и дори и това да беше единственото му качество, аз пак бих гласувал с две ръце за него що се отнася до избор на малък мотор. Тук вероятно ще кажете защо, ако на някой му трябва двуколесна машина за града, да не си вземе скутер? Ами първото преимущество, поне за мен, е скоростната кутия, а след това идва и визията. Все пак има ли база за сравнение според вас – погледнете го - той определено изглежда адски добре. Истинска умалена версия на предишното поколение CBR 1000 RR. Това разбира се е била и целта на дизайнерите на Honda – отпред двата модела си приличат адски много, въпреки че тук разбира се както слюдата, така и всичко останало е доста по-малко в сравнение с Файърблейда. Цветовите схеми са прекрасни, а дръжката на опашката е страшно удобна за втори човек при движение в градски условия. Гумите му, разбира се, са много по-тясни, отколкото при по-големите модели, особено задната и това е напълно разбираемо, но очаквано този размер е критикуван от повечето скептици. Аз обаче поогледах профила на задната гума и стигнах до извода, че когато мотоциклетът е в наклонено състояние при преминаване на завой, реално контактната площ на гумата не е много по-малка, отколкото при голям мотоциклет. Доста по-малка е само контактната площ на гумата при изправено положение, т.е. средата й, тъй като тук килограмите на машината са по-малко и не е нужна много по-дебела гума, която пък от своя страна би затормозила двигателя. Е може би още няколко милиметра биха били от полза, но смятам, че това ще бъде направено при следващото поколение на модела. Тезата ми за контактната площ на гумата се доказа напълно при карането извън града. И така, нека си дойдем на думата. Карането извън града... Знаете ли, мислех си, че този мотоциклет е чудесен за ползване в градски условия, но извън града смятах, че може би ще му е трудно. Повярвайте ми, след още сто километра по чудесните завои с прекрасен асфалт на пътя след Гурмазово на лицето ми се появи усмивка, която не можа да слезе много, след като слязох от мотора. Максималната скорост на CBR 125 R логично няма как да е впечатляваща, но поведението в завой е просто безупречно. С него се завива толкова лесно, че съм почти сигурен, че карайки него бих пуснал по-лесно коляно на писта, отколкото с голям спортен модел. И реално се получава следното – на правите отсечки можете да карате с около 100 км/ч, но в завоите можете да поддържате същата скорост! Реално бих могъл да приключа още тук, тъй като за мен точно в момента след преминаването на първите няколко завоя моделът се бе издигнал в очите ми толкова много, че бях достатъчно убеден, че няма с какво повече да ме впечатли, тъй като това е най-важното качество, което всеки един спортен мотоциклет трябва да притежава. До този момент карането на CBR 125 R ми бе просто приятно, но оттам нататък то се превърна в истински КЕФ. Описвах завоите около боровите гори и си мислех, че никога не съм предполагал, че тези емоции могат да се преживеят с 125-кубиков мотоциклет. „Е чак пък толкова”, си мислите най-вероятно в този момент и честно казано ви разбирам, защото и аз бих си помислил същото до вчера. Сега обаче всичко е различно. Сега аз намирам много повече смисъл в подобна машина, за която преди смятах, че е подходяща само и единствено за първи мотоциклет. А реално определено не е така и освен това, тъй като гумите бяха чисто нови, най-горният им слой не успя да се премахне както трябва, тъй като ми трябваше повече време, с което аз не разполагах, което ме навежда на мисълта, че ако гумата бе хубаво изтъркана от горния слой и бях свикнал само още мъничко с пътя, нещата по завоите щяха да са още по-добри. Двигателят пък доказа, че може да се справи достатъчно добре и не е прекалено маломощен за която и да е ситуация. Всъщност пробвах какво ще бъде поведението му и с втори човек. Разбира се, допълнителното тегло оказа сериозно влияние, но и няма как иначе да е, тъй като все пак говорим за 127-килограмов мотоциклет с мощност от 14 конски сили. Аз обаче намерих най-голямото възможно изкачване на този път и спрях, след което потеглих отново. С малко повече газ и малко по-продължително задържане на съединителя мотоциклетът без никакъв проблем пое отново по пътя, което разсея и предубежденията ми, че с втори човек на борда си CBR 125 R би „умрял”. Нищо подобно – тръгна си съвсем нормално и не след дълго отново бях със скоростта, която си поддържах. Всъщност това ми подсказа и защо първата предавка е толкова къса. Бързото вдигане на обороти е основният фактор, който спомага за безпроблемното потегляне при такива условия. Все още си мисля обаче, че 5-тата предавка е малко дълга, но това далеч не е болка за умиране. А що са отнася и до другата важна част – спирането – първоначално при първите спирания в града ми се стори, че спирачките са малко слаби. Но след това, когато се радвах на завоите след Гурмазово, доста надцених един от тях и „скочих” на спирачките с всичка сила миг преди да трябва да наклоня машината, за да не се ударя в мантинелата, след което моторът намали чудесно. Реално се оказа, че спирачките имат потенциал, но просто трябва да се работи силно с тях, за да има сериозен резултат. Защото ходът на ръчката е доста по-голям, отколкото при големите кубатури. В началото се замислих защо не са го направили по-къс – така, че да „кове” по-скорострелно и веднага се сетих, че имайки предвид предназначението на този мотоциклет, а именно – за начинаещи, това не би бил най-добрият вариант, защото всички знаем как се „панира” човек при екстремна ситуация и стиска силно предната спирачка, когато няма достатъчно опит. Това от своя страна може да причини мигновена загуба на контрол, но не и ако ходът на ръчката е по-дълъг. Е, може би втори спирачен диск отпред няма да е излишен, не защото този сега не е достатъчен, а защото според мен силни спирачки са нужни не само при моделите с висока мощност, а при всички. Така стигаме и до все пак основното предназначение на CBR 125 R. Това е мотоциклет за начинаещи. И то чудесен мотоциклет за начинаещи. Лекота и маневреност - какво повече ви трябва, ако сега откривате магията на мотоциклетизма? Нищо - повярвайте ми. Разбира се, подобен род двигател, като този на CBR 125 R, винаги трябва да се държи в обороти, дори и при само малко по-спортно каране, но пък особено при мотоциклетистите с малко опит това е чудесен начин за учене, както и честата нужда от смяна на предавките. Все пак е най-добре да се научиш да „изцеждаш” мотоциклета си, преди да помислиш за смяна с друг. Що се отнася до това негово предназначение аз просто не мога да намеря минуси, колкото и да се замислям. А най-интересното е, че с това качествата му не се изчерпват, защото той е подходящ както за втори мотоциклет, който да се ползва в градски условия, така и за единствен при мотоциклетисти, които имат достатъчно стаж „на седлото”, но не се нуждаят от нищо повече освен просто да се возят, а и същевременно не им се отделят много средства за голям мотор. Не забравяйте, че говорим за спортен мотоциклет с достатъчно прилични характеристики на цена под 6000лв с ДДС и разход на гориво, който просто изглежда нереален. Резервоарът побира 10 литра бензин и след 90 изминати километра стрелката дори не беше помръднала! По груби мои сметки разходът на гориво бе малко над 2 литра на сто километра и то при положение, че на някои места далеч не съм го жалил. Голяма роля за този факт играе ижекционната система на Honda – PGM-FI, с която вече разполага и малкият модел, както разбира се и ниското му тегло. Окачването пък се справи прекрасно както с всички неравности на пътя, така и с по-бързото преминаване по завоите и демонстрира чудесно поведение.

Честно казано, не мога да повярвам, че изброих толкова много предимства за 125-кубиков четиритактов модел, но тези неща са факт и аз имах възможността да се убедя в това. Не мислете, че „украсявам” нещата – не е това. Пак повтарям, че няма как човек да очаква чудеса от подобен род машина, що се отнася до характеристики и ускорение. Но както казахме в началото, това не е и основната цел. Малкото моторче докара широка усмивка на лицето ми, а всъщност нали това е основното предназначение на всеки един мотоциклет – да бъде забавен! Да те кара да се чувстваш добре, да забравиш за проблемите и да се забавляваш. Това е всичко, а CBR 125 R определено може да го направи.

Препоръчваме ви:

Вашите коментари

Напиши коментар

Правила за писане на коментари

Горещи Оферти